[нещо, провокирано от неколкократните ми бдения над лекциите по Геополитика на Балканите, които накрая бяха увенчани с 5-тица =) ]

Интимна зона
/или: Доказателство за справедливост/

В свои ръце -
ти си в ущърб
на националните
интереси!

[нещо малко по-пасторално =) ]

Мащаби

Една светулка се сгуши сред
листенцата на случаен плевел –
заработи уличното осветление
на мравките.
Останалите светулки са
падащите им звезди.

[напоследък се случва да експериментирам и да търся, съвсем малка част от нещата остават, ето едно от тях]

Скорострелните

Кибернетичните гепарди ще догонят
и в несвидна жертва ще сломят,
в миг, чувствата, емоциите болни,
отприщвайки на новия ни век димът.

[Поетически образци: Латиноамериканска школа, ч. 1]

Този автор много ме впечатлява. Ще ми се занапред да награбя и да прочета цяла негова книга. През 1990 г. е получил Нобелова награда за поезия ;) Ако някой попадне на нещо друго негово из интернет - да даде линкове. Тези двете лично съм препечатал от една стара антология.

Октавио Пас /Мексико/
Посещения


С градската нощ от камък и суша
влиза полето в моята стая.
Протяга зелени ръце с часовници ръчни от птици,
с гривни от листи.
Носи река в ръката.
Влиза и синьото небе на полето
с кошница перли, току-що обрани.
Сяда морето редом със мене,
проснало своята бяла опашка по пода.
От мълчанието никне дърво от музика бавна.
От дървото увисват всички хубави думи,
блещукат, узряват и падат.
Пещера е челото ми, дето светкавицата обитава...
Насели се всичко с крила.
Истина ли е, кажи ми, че иде полето от толкоз далече,
или си ти и съня, които сънуваш до мене?





Корито


На пространството потрепването чуй.
Това са барабаните на лятото горещо.
Стъпките на упорития сезон
по жаравата на цялата година.
Това е неговия шум
от крила и от гърмящи змии.
Пращенето на земята
под облеклото й от корени и насекоми.
Жаждата се буди и гради
своите големи клетки от стъкло.
Там ти пееш свойта песен гневна,
своята щастлива песен
на вода пленена.
Там ти пееш гола,
с гърди и с корам изцапан,
с изцапано от тичинков прашец лице.
Над отмененения пейзаж
твойта сянка е страна на птици,
които слънцето в миг разпръсва.

[Поетически образци: Нова китайска школа, ч. 1]

Гу Чън /Китай/
Близо и далече


ти
веднъж поглеждаш мен
веднъж поглеждаш облаците

аз чувствам
когато гледаш мен си толкова далече
когато гледаш облаците си тъй близо
/1980/




Утеха


зеленеещо се диво грозде
бледожълта тънка месечина
мама се вайка
как да направи мармалад
казвам й
не прибавяй захар
над бамбуковия плет в зори
грее сладко
алено слънце
/1982/





Хан Дун /Китай/
Негър и тигър


Под фенера няма нито една мушица
върху празния бял лист няма ни един йероглиф
аз нямам теб

дъжд през дъждовния сезон е като
тигър сред диви зверове
или като негър застанал в сянка

ала знам
пеперудите вече се излюпват
шеджовър можеш винаги да сътвориш
а негърът и тигърът обозначават мен и теб





Хъ Сяоджу /Китай/
Прасковите цъфтят извън града


вестта че прасковите са цъфнали
идва от градските покрайнини
всяка година винаги през март
започваме да си представяме
планинските склонове извън града
и всяко дръвче отрупано с цвят
някои само си представят
а други излизат от града
ала за прасковените цветове
говорят всички

У Цин /Китай/
Антоними


в мрака
отворих очи и открих
че все една съм ги затворил
и в двата случая се вижда мрак
аз вече вярвам че антонимът на мрак
е също мрак
антонимът на съня е друг сън
а антонимът на смъртта винаги е смърт
/12.11.2007/

[Поетически образци: Френска школа, ч. 1]

Напоследък се събираме с един мой човек и си четем разни неща. Вадим едни книги, разгръщаме ги, четем на посоки, отбелязваме, подчертаваме, препечатваме на компютър онези неща, които ни допаднат. Става въпрос предимно за поезия, предимно чужда (т.е. в превод на български) и предимно от антологии (всякакви: стари, нови и т.н.). Това стихотворение съм извадил от една стара книжка, излязла някъде през 70-те г. на ХХ в. - "Петима съвременни френски поети".
С тази публикация започвам в блога си един по-сериозен (надявам се) цикъл... Приемете го като моята "папка с образци".
Ще се радвам, ако някой има впечатления, да ги споделя, а също ако има да ми препоръча някой (чужд) автор - да го направи в коментарите.
Надявам се, че ще ви е интересно.
Ето го сега и французинът!!!


Ив Бонфоа /Франция/
Железен мост


Там несъмнено винаги по дълга улица накрая,
където съм вървял като дете е маслената локва,
четириъгълник от тежка смърт под черното небе.

След това поезията
отдели водите си от другите води
и нито красотата, нито цветовете я задържат.
Тя се тревожи за желязото и за нощта.

Тя храни дълга скръб на мъртъв бряг и мост железен,
мост прехвърлен върху бряг отсрещен и по-нощен
той, единствената нейна памет и единствена любов.

Без заглавие [родено помежду другото в градския транспорт в Пловдив]

****

На връх света
растения не никнат.
Там белият прашец
преситва смисъла.

Това Е Робот!


Това е робот:
не задава
парцаливи
въпроси.
И отглежда
електроженови
зайчета.

Това е робот:
предпочита
радиоактивни
прегръдки.
И често взривява
магнитни бомби
в главите ви.

Това е робот:
воин метален,
готов за
прецизни победи.
И по-съвършената
сянка на всяка
материя.

Това е робот:
Вашето БЪДЕЩЕ!
Това Е Робот!



18.05.07г., 00:05
20.05.07г., 16:37
24.04.08г., 01:50
гр. Пловдив

24.12.08г., 15:01
гр. Сливен

[из "Слънчеви зайчета"]

Слънчева усмивка

Зеленоокото слънце
се огледа в локвата.
Съзря в дълбините й,
че тя е всъщност
пъстро огледало.
И й се усмихна :)


01:21
12.03. 2008 г.
Пловдив

[от Февруари до Декември]

По[Д]кана


Желирана мъгла
блести в ръжда унила.
Не бой се и ела
в картината прогнила!

Там клещите витаят
и сдъвкват те без глас.
Без тебе – то се знае –
повяхнал съм и аз.



[P.S.> Благодаря за ценните съвети, които ми дадоха Стефан Гераксиев, Иво и г-жа Генова]